ТРЯБВА ДА СИ НАД 18 ГОДИНИ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖИШ.

МОЛЯ, ВЪВЕДИ ДАТА НА РАЖДАНЕ.



  1. С влизането в сайта приемаш Правилата и условията за ползване
    и Политиката за поверителност.


УЧастници

Тук можеш да прочетеш вдъхновяващите истории на още семейства.
Нека заедно запазим родовата памет и не забравяме произхода си.

Константинови

Константинови

Прабаба от Перник, всички останали са варненци кореняци.
Русинови

Русинови

Историята на рода ми идва още от стари времена, когато моите прародители са ходили на войни, за да се борят за честта на рода.
Маркови

Маркови

Моят род е известен с пчеларството. Дядо ми Марко и баба ми Славка са гледали пчели, имали са много кошери и са вадили много мед, който са го продавали и така са изкарвали прехраната си. Живеели са скромно на село. След като са починали на ми Валентин и майка ми Дафинка продължават с пчеларството.
Ненови

Ненови

Преди няколко години реших да събера информация за моя род и да създам родословно дърво. Самото набавяне на данни ме срещна с мои роднини, с които не се бях срещал досега. Обиколих почти цяла България. Видях се с мои братовчеди, лели и чичовци... Научих за мой чичо, който е заминал за Америка през 1920 година и заедно с двама съдружници е ръководил стомано-леярна в Чикаго. Моите родители се завръщат в пределите на България след подписаната Крайовската спогодба, с която Румъния връща на България Южна Добруджа. Те са били от най-многобройна група на котленските овчари, дошли със своите стада и установили се в Добричко. Аз завърших дърворезба , моят син също работи този занаят. Ще се радвам много, ако и внука ми Боян продължи занаята. Вярвам, че ще пребъде! Амин!
Христови

Христови

Моето селмейство е от цяла България от шопския край от Южна България от Северна България и накрая установена с Югоизточна България . Историята ни е много дълга но всеки от моя род и от рода на съпруга ми е Христови
Петкови

Петкови

През 17 век родата ми е държала кафенето и дюкяна в село Крамолин /Габровско/Били са едни от най-заможните в селото.Техните заведения са се радвали на голяма посещаемост-от работник до големец са посещавали дюкяна и най-вече кафенето,което е играело роля и на пивница.Вечер най е вървяла греяната ракия
Каравелови

Каравелови

Моя прадядо с неговите деца са държали дюкяните на селото. Единия му син въпреки, 4е са били богати е бил у4ител и директор на у4илището и се е борил за свобода и правда. Убит е 1925г. и сега у4илището ни носи неговото име.
Георгиеви

Георгиеви

В нашето семейство традицията е на първо място.имената от преди ,се запазват и до днес.Хубавата ракийка ,също Обилно мезенце ,салатка .Прадядото(Мильо Стефанов Георгиев,после дядото Стефан Милев Георгиев и сега сина Мильо Стефанов Георгиев продължава традицията.Всяка вечер в 19:00 ч.цялата рода се събираме на масата хапваме ,пийваме ...топлия уют в къщи , близостта на семейството и меката топлина на глътката ракия.приятните моменти заедно ни сближават.
Иванови

Иванови

Моето селмейство е от цяла България от шопския край от Южна България от Северна България и накрая установена с централна България . Историята ми е много дълга но всеки от моя род и от рода на съпруга ми по случайност или не е с една фамилия Иванови
Маринови

Маринови

Дядо ми, Петър Маринов е роден през 1919 г. Участва във ВСВ, в понтонна част и стига до река Драва. Видял е как умират много войници, но не искаше да си спомня за това. Като се връща от фронта, учи готварство и цял живот работи като готвач. Баба ми е била от богато семейство, но имотите са оставали за синовете. За да не дава зестра, баща й я омъжва за беден човек, за дядо ми.
Иванови

Иванови

Прав дядо,скрит от пра баба ми през първата световна воина.До сетният си час не си казал името.И не говорил с никого
атанасови

атанасови

Мой пра-прадядо се е казвал Атанас и така вече няколко поколения носим това име.
Кътови

Кътови

Семейство Кътови е с дълбоки корени в гр. Плевен. Родителите ми по образование са агрономи и цялото ми семейство е израсло и продължава да живее в унисон с природата и българското земеделие. От деца сме помагали на баща ми в гроздобера, отделянето на гроздовете от чепките, мачкането им и правенето на вино и ракия. Знаем как българският сорт Сторгозия дава една от най-пивките ракии. Като пораснахме, с умиление се сещаме за детските игри и закачки по време на гроздобера, а сега отпиваме от отлежала дъбова бъчва ракия.
Лалови

Лалови

Моят прадядо, дядо на баща ми е бил опълченец. Казва се Христо Лалов (Комитата) от село Горник Плевенско. Останал рано сирак, като гледач на добитък се озовава в Румъния.През 1877 г. е зачислен в трета дружина на четвърта рота и като опълченец под ръководството на ген. Столетов преминава Дунав.Участва в боевете край Стара Загора и на връх Шипка срещу пълчищата на Сюлейман паша. Под командването на ген. Мирски зачислен в девета опълченска дружина води боеве за освобождението на Трявна. След битките се заселва в село Горник и създава семейство. При откриване паметника на опълченците от Плевенския край, той взема участие в тържеството, там му връчват кръст за храброст и специална депеша.Днес потомците на рода са десетки, пръснати из цяла България, но те пазят спомена за Комитата и се прекланят пред делото на човека, който до последния дъх равняваше живота си със заветната Шипка.
Маркови

Маркови

По бащина линия съм част от Беломорска тракия,а по майчина линия съм и от стар болярски род—Михайлови.
Гергана Маркова
Минковски

Минковски

Аз съм роден в ТРоян, родът ми произхожда от село Терзийско, на 12 км от Троян. Още от времето на турското робство дедите ми са се заселили там, за да избегнат набезите на турците. В началото селото се е казвало Грънчар ( до скоро имаше работещи грънчарски цехове), в последствие селото придобива името Терзийско ( терзия- шивач), заради занаята да се шият дрехи. Интересен факт е, че от селото има 2ма мъже, които заминават за Англия и отпътуват на борда на Титаник, за да стигнат до Америка. Съпругата на единия даже била бременна, когато съпругът й отпътувал. Създадена е народна песен, посветена на гибелта на мъжете "пуста да остане таз Америка"
























Този сайт използва "бисквитки" (cookies), с цел по-доброто обслужване на своите посетители. Научете повече