ТРЯБВА ДА СИ НАД 18 ГОДИНИ, ЗА ДА ПРОДЪЛЖИШ.

МОЛЯ, ВЪВЕДИ ДАТА НА РАЖДАНЕ.



  1. С влизането в сайта приемаш Правилата и условията за ползване
    и Политиката за поверителност.


УЧастници

Тук можеш да прочетеш вдъхновяващите истории на още семейства.
Нека заедно запазим родовата памет и не забравяме произхода си.

IVANOVI

IVANOVI

Ami nie ame ot aelo kopruka goluam rod ame i se zanimavame a prodtkcia i iskam spe4elim za da se gordem sas semeistvoto blagodariavi
Манолови

Манолови

Името Манол, произлизащо от Емануил, означава Бог е с нас, да съедини божественото с човешкото. И така нашият род, поколение след поколение се възпитава във вярата в Бог, в доброто и в това да помагаме на ближния си. В нашия дом имаме и специална икона, предавана в годините, която да ни напомня за значимостта на името и че добрината се предава. Тя е била подарена на дядо ми от жена, на която той е давал храна за кратко, а тя е нямала нищо, с което да му се отблагодари. В знак на признателност му подарява иконата. И до ден днешен тя бди и закриля семейството ни.
Василеви

Василеви

Името на родът ми произлиза от името Васил, което означава царствен. Дядо ми Васил роден в началото на миналия-20 век - 1911 г. Е кръстен Васил...много борбен, умен и непреклонен човек, кръстен в балкана от журналист пишещ за работниците там на неуморният багер от с. Острица. Прозвището идва по време на трудностите в бедните години на средните години на 20в. Тогава той е принуден да ходи да копае в балкана за да може да издържа семейството си. Непреклонен пред опитите на тогавашните власти да се подчини той остава независим и неподвластен на партийните интереси. От него идва и фамилията ни Василеви, която носим с гордост и предаваме на нашите деца.
Енчеви

Енчеви

Фамилията е наследник на поколения военнослужещи и традицията продължава и до днес.
Джумайови

Джумайови

Родът има твърде стара история. Името на родоначалника се губи някъде в по – далечното минало. Изследователската работа се е добрала до Гето Джумайов – наследник на основоположника на рода. Родът Джумайови се е заселил в стария център на село Стрелча, непосредствено до началното училище . Основното препитание в миналото на рода е главно земеделие и животновъдство, но след това поради настъпилите промени и невъзможността с притежаваната земя да се осигури сносно съществуване, голяма част от по – младото поколение се ориентира към различни други занаяти и професии. В рода може да се забележи значително по – голяма родова сговорчивост.
Стаменови

Стаменови

Моята баба е от град Стрелча и фамилията и е Стаменова. Нейният дядо е един от най-влиятелните чурбаджии в Южна България . Имал е ханче и много земи , с които е изкарвал прехраната на цялото си семейсто . Баба ми и дядо ми са учители и са дали целият си живот в името на просветата и науката в град Стрелча. През 2020 дядо ми е избран за почетен гражданин на града ни .
Стоеви

Стоеви

Ще ви разкажа за моя род. Родът на семейство Стоеви.
Дядо ми лека му пръст е от с. Ковачево, а баба ми мир на праха и - от с. Цапарево. Създали са 4-ма трудолюбиви сина, а аз съм дъщеря на най-малкия.,, Почитайте българските празници и традиции деца мои'' -казваше баба. Още помня аромата на топла и вкусна погача,вкусът на боб-чорба и прясно изпечения козунак.А аз заставах до масата с голямо любопитство и гледах как баба ми замесваше тестото за да приготви всички онези вкусотийки. А дядо преточваше виното. Ах, онова сладникаво вино...И разбира се зелето, с което баба правеше неустоима капама и разбира се любимите на много българи-сърмички. Обожавах ги.А родът ли... За мен той е всичко.
Коеви

Коеви

Преди повече от век моят прапрадядо Кою си тръгнал от селото на баща си заедно с жена си, за да търсят препитание и по- добър живот, защото и двамата имали много братя и сестри, били най-малките деца и все не стигала помощ за тях. Настанили се в непознато село, не били богати, но живеели в семейно разбирателство. Част от покъщнината, която носели с тях от бащините си къщи, бил един стар дюшек- зестра на младата булка. Един ден докато го почиствали им направило впечатление, че сякаш тежи повече. Разпорили двамата дюшека и се оказало, че е пълен с пари. Така младото семейство неочаквано станало едно от най- богатите в селото. Родили си деца, отгледали ги и ги възпитали, направили къщи за синовете си. Единият им син-Марин, е моят прадядо-дядото на баща ми. Къщата, която е построена за него и неговото семейство и досега е нашата семейна къща на село, тя е на почти 100 години. Прадядо Марин имал само един син-дядо ми Никола. Дядо има две деца- баща ми Марин и неговата сестра. С времето фамилията Коеви се трансформирала, защото при раждането на всяко следващо поколение за фамилно име му се давало името на неговия дядо. На практика обаче местните хора на село не знаят фамилията ни такава, каквато е по лична карта, а такава, каквато е наследена от прапрадядо. И ако попитате за мен, то реакцията ще бъде "Аа, питате за ..., на Никола на Коеви внучето".
Кировци

Кировци

Моят род е от град Тараклия, Р.Молдова,населен предимно от бесарабски българи.По време на турско робство,моите пра-пра-деди бягат от България и се заселват в Буджакската степ, Бессарабия.И вече 200 години хората в този край живеят и спазват българските традиции и обичаи.Нашия град е разделен на "горен" и "долен" край. По думите на моята баба, хората от "горния" край са дошли от София област и град София. А хората от "долния" край са от Ямболско и Сливенско. Първото име на града е било Шоп Тараклия.
АВРАМОВИ

АВРАМОВИ

От стар балкански род съм, малко село Черешовица в подножието на Берковския балкан. Моите предци са обработвали земите си неуморно, отглеждали са лозя, масиви с горски малини, големи участъци картофи с уникален вкус. Поколения назад са избрали и предавали името Аврам, като символ на святост, трудолюбие и морални устои. То се е предавало с времето и е съхранено и до днес. И днес рода Аврамови носи спомена и белезите на честност, мъдрост и човечност. С гордост нося името на моя род, предал съм го и на сина ми.
Гиргинови

Гиргинови

Моя род е кръстен така ,защото са отглеждали цветята гиргини в дворовете си и в разсадника на селото .Хората толкова много харесвали красивите цветя и им викали Гиргинчовите.Ето защо моята фамилия е такава.
Аймалиеви

Аймалиеви

Родът идва от Егейска Македония и по-точно от Горни Порой. Там е живял прадядо ми Георги. Начетен и образован човек, знаещ няколко чужди езика. Приятелите са го наричали Айма - късметлия, щастлив, благословен. По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 г Горни Порой е изпепелен и българското население остава всичко и избягва към България. Дядо ми Методи се заселва първо в Петрич и после в Горна Джумая. След това отива да учи в София и получава диплом за столар. Връща се в Благоевград и отваря дърводелска работилница. Към момента само около 15 човека в България носят фамилията Аймалиеви.
Хаджиденеви

Хаджиденеви

Историята на името на нашия род датира от преди повече от сто години, когато мой прапрадядо е посетил Божи гроб, в Йерусалим. От тогава титлата "хаджи" се носи с достойнство и гордост. Надявам се, с моето семейство също да имаме възможност да посетим Божи гроб. Но дори и да не успеем, вярвам, че ще продължим да бъдем и да отглеждаме честни и добри хора.
Недеви

Недеви

Майка рускиня.Баща българин.Запознават се в Германия.Родена съм в Италия.Спазвам руските и българските традиций.Говоря перфектно и двата езика,
Диневи

Диневи

На 11 май 1876 г. хората от Бояджик се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на първите славянски учители и равноапостоли светите братя Кирил и Методий. По време на празника владеещият околните села Едем ага нападнал селото със своите черкези, които започнали издевателства и грабежи. За да имат време да избягат по околните села, селяните поставили стража в покрайнините на селото. По този повод било докладвано на Шефкет паша, който се намирал в Сливен, че в Бояджик се готви бунт. Така на 17 май 1876 г. той с един табор башибозуци отива в Бояджик и започва погром над селото.

Голяма част от населението се укрива в местната църква, но тя била обстрелвана със снаряди, затова укрилите се вътре били принудени да излязат. Започва зверското им физическо изтребление. Убити са десетки мъже, жени и деца.Моят прапра……дядо е загинал.
Генови

Генови

Името на нашия род всъщност е Пеловски, но моят баща много обичал дядо си Гено и 50-те години на миналия век официално сменя фамилията.



Този сайт използва "бисквитки" (cookies), с цел по-доброто обслужване на своите посетители. Научете повече